Топло слънце грейна,
тих ветрец повейна,
купчинка пръст - паяшки гъз.

 
О, Маро, две цици, като мекици
препълнени със водород, 

 
Внимавах много с ъгъла на снимките за да излязат краката ми по-големи, но въпреки старанието ми, както казват хората: 
На лъжата...топките й се влачат по земята. 

 Не е честно, пък! Аз не съм лайноподобие, а ме мислят за лайноподобие...
Дедо ви Русти е в депресия! И даже не крещи с главни букви.

 Голям чук с малък сърп. Що е то?